Вижте кои са думите на годината

0

- Advertisement -

„Изкуствен интелект“ с 45%, „сглобка“ с 37 на сто и „времеубежище“ с 35% от гласовете са знаковите думи и изрази за 2023-та за България. Това е изборът на хората в станалото традиционно проучване „Думи на годината“ на платформата за грамотност „Как се пише?“. В челната десетка се нареждат още „война“, „Шенген“, „демонтаж“, „ротация“, „Букър“, „евроантлантик“ и PISA.

Кампанията цели чрез езиковите нагласи да проследи общественото мнение за това кои са били най-важните теми през изминалата година. В онлайн анкетата всеки имаше възможност да гласува за три лайтмотива на 2023-та. В проучването отново се включва и класация на най-употребяваните знакови думи и изрази в медиите на български език с помощта на анализа на системата за глобален медиен мониторинг Sensika. Единственото съвпадение между двете класации е споменаването на „война“.

Словосъчетанието победител „изкуствен интелект“ ни свързва с глобалните тенденции. Употребата му се е повишила почти 5 пъти в сравнение с 2022-ра, отбелязват организаторите на инициативата – д-р Павлина Върбанова, създателка на „Как се пише?“, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистка.

„Тази година наблюдаваме нещо положително, а именно пробив в политическите теми чрез още две думи, които стигнаха до финалната десетка. Те са от сферата на културата – „времеубежище“ и „Букър“, и са свързани с романа на Георги Господинов“, обръща внимание д-р Върбанова. Изглежда, че гласувайки за „изкуствен интелект“ и „времеубежище“, се опитваме да се изтръгнем от лапите на политическото, допълва тя.

Думата „война“, която водеше класацията при предходното изследване, сега е на 4-то място, и то с чувствително изоставане от първите три, посочва Доротея Николова. Според неятова е знак, че претръпваме дори към немислимото доскоро, макар че вече се води още една война – в Близкия изток.

„Сглобка“ и „времеубежище“ са от рубриката „и ний сме дали нещо на света“. Първото – с малко ирония, второто – с много гордост“, коментира Веселина Седларска, член на журито на кампанията. Тя е убедена, че с тези думи ще останем в световната политика и световната литература, което потвърждава международния мащаб на тазгодишния избор на дума на годината.

Доц. Георги Лозанов, също член на журито, е категоричен, че войната в мисленето на българите в последна сметка е между евроатлантизма и възраждащия се съветизъм, а на местна сцена се разиграва в политическа битка срещу демонтажа на Паметника на Съветската армия. Според него сглобката, въпреки иронията в думата, пази принадлежността ни към евроатлантическия свят, а книги като „Времеубежище“ са техни посланици в него.

„Хората се замерват с думи, словото се милитаризира и не знам то ли подражава на реалността, или реалността подражава на него. Просто ми се иска „война“ да спре да звучи актуално и да изчезне от списъка“, отбелязва д-р Иван Ланджев, който е сред членовете на журито. Той споделя и наблюдението си, че има добри новини, защото в класацията са включени и думи постижения – маркери на успехи, които ще останат. „Имаме си и една нова дума, подарък от съчинителя. Тя се откроява, нея изкуствен интелект не може да я измисли“, казва той.

Проучването сред нагласите на хората протече в три етапа. В първия – от 8 до 12 януари – всеки имаше възможност да даде предложения за думи на годината на страниците на „Как се пише?“ във Facebook и Threads, както и в Х. Обобщеният списък съдържаше 195 различни думи и изрази. Във втория етап от 30-те предложения с най-много гласове 5-членното жури отся 10. Кои 3 от тях са най-значимите за нас като общество, избирахме в анкета от 15 до 20 януари в третия, последен етап.

През 2022-ра на челни позиции бяха „война“, „инфлация“, „Украйна“ и „избори“. А през 2021-ва на първите три места в анкетата се наредиха некнижовната дума“преценям“, „антиваксър“ и „изчегъртване“.

Журито в допитването отново беше съставено от дългогодишни наблюдатели и участници в обществените процеси у нас и езикови експерти: д-р Павлина Върбанова – създателка на платформата „Как се пише?“, доц. Георги Лозанов – философ и медиен експерт, Веселина Седларска -журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература и журналистка, и д-р Иван Ланджев- поет и есеист.

Медиен анализ

Анализът на системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika с помощта на софтуерни инструменти и модели за машинно обучение, тренирани на български език, стъпва на проверени 10 милиона и 600 хиляди публикации в 9730 информационни онлайн източника за периода 1 януари – 31 декември 2023 г.

Прегледана: 44927

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече