КЗК глоби „Лукойл“ с почти 200 милиона
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) изпълни намерението си и отново глоби „Лукойл-България“, този път със 195 136 175 лева и отново за злоупотреба с господстващо положение на пазара, този път – на пазара на съхранение на автомобилни горива, съобщи Дир.бг.
В първото си, както тя го нарече, появяване в медиите – на 23 март, председателят на КЗК Юлия Ненкова разкри, че се подготвя предложение за нова санкция на „Лукойл-България“ – за господстващо положение по отношение на данъчните складове. Около месец по-рано – на 17 февруари, КЗК наложи безпрецедентната към момента (по думите на Ненкова) глоба от почти 70 млн. лева (67 771 454 лева) за злоупотреба с господстващо положение чрез прилагане на ценова преса спрямо конкурентите на дружеството на пазара на горива.
Как КЗК обясни последната глоба
Втората имуществена санкция антимонополният орган аргументира с „непредоставяне на достъп на вносители и производители на автомобилни горива в собствени данъчни складове, ограничаване на вноса по море чрез блокиране на данъчните складове, свързани с ПТ Росенец и ПТ Петрол – Варна, както и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на горива на други производители и вносители“. Тези нарушения могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията и да засегнат интересите на потребителите като ограничат вноса на автомобилни горива в страната, отбелязва в съобщението си КЗК.
След като е анализирала конкурентната среда на пазарите по веригата на реализация на автомобилните горива, КЗК е идентифицирала „конкурентни проблеми, свързани с достъпа до данъчни складове“. Фокусирала е проучването си „върху поведението на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Лукойл България“ ЕООД (група „Лукойл“) във връзка с ограничаване на достъпа до данъчни складове и транспортна инфраструктура, което е от естество да ограничи вноса на горива в страната“.
Какво е разкрила КЗК
Комисията е установила, че „групата „Лукойл“ притежава най-голямата складова и свързана с нея транспортна инфраструктура, което заедно с високия пазарен дял на пазара на съхранение на автомобилни горива, я прави господстващо предприятие на съответния пазар“. Предприятията прилагат „цялостна стратегия, състояща се от няколко антиконкурентни практики, които прилагани последователно и съвкупно в период от над 5 години, поставят бариери пред вноса на горива, възпрепятствайки го изцяло или правейки го икономически неефективен.“ Това е довело КЗК до „заключенията, че дружествата от групата са извършили злоупотреба с господстващо положение чрез съвкупност от действия, изразяващи се в непредоставяне на услуги по прием и съхранение на горива в собствени данъчни складове, ограничаване на достъпа до данъчните складове, свързани с най-големите морски петролни терминали в страната и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на внесени горива“.
Групата следва обща стратегия за създаване на пречки пред вноса на горива в страната и се нейните практики се квалифицират като едно нарушение, тъй като са насочени към един и същ антиконкурентен резултат и се осъществяват трайно във времето, смята КЗК.
„Тези действия на ответните дружества ограничават конкуренцията още на първото ниво по веригата на реализация на нефтопродуктите – при първичната продажба на автомобилни горива от производството и внос, което позволява поддържането на лидерската позиция на група „Лукойл“ в страната на следващите нива – търговията на едро и дребно. Създаването на бариери пред вноса на горива в страната е от естество да доведе до пренасочване на търсенето към горива с местен произход, т.е. тези на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Това намалява избора на търговците на едро и съответно се прехвърля надолу по веригата на реализация на автомобилните горива и в крайна сметка върху потребителите.“
Такова поведение КЗК определя като „злоупотреба с господство както по националното право, така и съгласно правото на Европейския съюз, тъй като ограничавайки вноса на територията на страната, може значително да повлияе върху модела на търговия между държавите членки“.
КЗК отбелязва, че в рамките на производството си е сътрудничила с Европейската комисия и е съгласувала решението си, във връзка с изискванията на европейския регламент, уреждащ правилата за конкуренция (Регламент (ЕО) № 1/2003).
Пречките пред вноса
В съобщението си КЗК коментира, че „преминаването на автомобилни горива, които са по своето естество акцизни стоки през собствени или наети данъчни складове, е задължително изискване за всички участници на пазара, които извършват производство или внос/вътреобщностно придобиване (ВОП) на горива на територията на страната“. „Това изискване пряко влияе върху възможностите за внос/ВОП в страната и ограничава до определена степен навлизането на нови участници на пазара, тъй като изграждането на собствени складове изисква огромни инвестиции, а наемането на чужди вместимости е ограничено поради факта, че най-големите капацитети в страната са собственост на господстващото предприятие, което ограничава достъпа до тях.“
В заключение КЗК предлага и препратка към нейното Решение № 332/04.04.2023 г., с което постановява прекратяване на нарушението.
Прегледана: 77890