Днес отбелязваме 145 г. от Освобождението на България

0

- Advertisement -

На националния празник на България – 3 март – отбелязваме 145 години от Освобождението на страната от османско иго. Събития по случай празника ще има в цялата страна и в различни точки по света. 

Краят на Руско-турската освободителна война (1877-1878)

На 19 февруари 1878 г. (ст.ст). в руската главна квартира в гр. Сан Стефано (дн. Йешилкьой) е подписан Санстефанският мирен договор от руските представители граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а от страна на Османската империя – от Сафет паша (министър на външните работи) и Садулах бей, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА. С договора се слага край на войната.

Условията на договора се изработват въз основа на Одринското примирие („Основание на мира“), подписано на 31 януари 1878 г. в Одрин. С него се урежда положението на България, която се създава като автономно васално княжество с народно християнско правителство и народна милиция. Границите обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунска област и Халкидическия полуостров). Общата ѝ площ възлиза на около 172 000 кв. километра. Договорът предвижда начело на държавата да стои княз, избиран от населението и одобряван от Високата порта, и със съгласието на Великите сили.

Въвеждането на новото управление и надзорът за неговото прилагане се поверява на руски императорски комисар за срок от две години. За същия срок за осигуряване на реда в страната се предвижда да останат руски войски и се забранява пребиваването на османски войски в княжеството. Договорът урежда и въпросите за годишния данък, който България трябва да плаща на Османската империя за недвижимите имоти на поданиците ѝ в България.

Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор, защото, според тях, той застрашава техните интереси. По тяхна инициатива е свикан Берлинският конгрес (13 юни-13 юли 1878), на който е приет Берлинският договор (13 юли 1878). С него се ревизира и заменя Санстефанският мирен договор.

Денят на освобождението на България

За първи път Денят на освобождението на България се е чествал на 19 февруари 1880 г. От 31 декември 1887 г. 19 февруари започва да се отбелязва като Ден на освобождението на България.

В бюлетина на Българската телеграфна агенция от 18 февруари (2 март нов стил) 1898 година, в информация от София се посочва, че по случай 20-годишнината от освобождението на България ще има тържествен молебен и че всички правителствени учреждения ще бъдат затворени през деня.

На следващия ден БТА съобщава:

„София 19 февруари (3 март  нов стил) 1898 г. По случай 20-годишнината от освобождението на България в 10:00 ч. сутринта в катедралната църква „Свети Крал“ се отслужи благодарствен тържествен молебен в присъствието на господа министрите. Всичките граждански чиновници, висшето офицерство и при многоброен народ. След молебена произведе се парад на целия Столичен гарнизон, който дефилира пред  господина военния министър – полковник Иванов, представляващ негово царско височество княза, върховен началник на войската. Негово превъзходителство, господин Бахметиев, руският представител, придружен от висшия персонал на Императорското дипломатическо агентство, благоволи да присъства също на тържеството.“

След въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. за първи път празникът е отбелязан по нов стил на 3 март 1917 г. и се е отбелязвал като официален празник до октомври 1951 г., когато е отменен с Кодекса на труда. Еднократно денят е честван като официален празник през 1978 г. по повод на 100-годишнината от освобождението на България от османско иго. Честването на 3 март е възстановено през 1987 г., като до 1989 г. денят се е отбелязвал като официален празник с решение на Юлския пленум от 1987 г. на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Министерския съвет.

Датата на подписването на Санстефанския мирен договор – 3 март, е обявена за национален празник на България с решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март с.г. и се отбелязва като Ден на освобождението на България от османско иго.

3 март ще бъде отбелязан в цялата страна

Домакинството на местните тържества на Шипка тази година се пада на Габрово. На площад „Възраждане“ от 9:30 часа ще бъде издигнат националния ни флаг.

Служебният министър-председател Гълъб Донев ще участва в тържественото честване на връх Шипка. В 11:30 часа премиерът ще приеме почетния караул, след което ще присъства на заупокойната молитва в памет на загиналите войни, която ще бъде отслужена от Великотърновския митрополит Григорий, а в 11:45 ч. Донев ще отправи приветствие. Премиерът ще участва и в ритуала по полагане на венци и цветя пред Паметника на свободата.

Президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова ще участват днес в церемонията по издигане на националното знаме на България пред Паметника на Незнайния воин в София, където ще отдадат почит пред паметта на загиналите за свободата на България. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. В нея ще участват представителни формирования на Националната гвардейска част и Гвардейският представителен духов оркестър. По време на церемонията, при изпълнение на химна, ще бъде произведен салют от двадесет артилерийски залпа.

В 12:00 ч. ще бъде извършена тържествена смяна на почетния гвардейски караул пред официалния вход на сградата на администрацията на президента.

От 18:30 ч. на площад „Народно събрание“ ще се състои тържествената заря-проверка по повод националния празник на България. Президентът Румен Радев ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия и ще произнесе слово. В нея ще участват Гвардейският представителен духов оркестър и представителни блокове от състава на Националната гвардейска част. Командващ на тържествената заря проверка ще бъде бригаден генерал Пламен Йорданов – началник на щаба на Сухопътните войски. Премиерът Гълъб Донев ще присъства на тържествената заря-проверка

В строя ще бъдат знамената светини, символ на най-възвишените традиции и добродетели на българското воинство, напомнящи за героичния подвиг на Българската армия: Самарско знаме, Щандарт на 1-ви конен полк, Знаме на 23-ти пехотен Шипченски полк, Знаме на 15-и пехотен Ломски полк, Знаме на 13-и пехотен Рилски полк, Знаме на 25-и пехотен Драгомански полк, Знаме на 30-и пехотен Шейновски полк и Знаме на 6-и пехотен Търновски полк.

По-късно Румен Радев ще бъде домакин на традиционния официален прием по случай националния празник – 3 март, в Централния военен клуб в София.

В Кюстендил ще бъде проведено състезанието „Лъвски скок“. С шествие от площад „Св. Иван Рилски“ до Двореца на културата ще започне утре тържественото отбелязване на 3 март в Перник. В Пазарджик по цялата височина на административната сграда на Общината ще бъде спуснат национален трибагреник с дължина над 50 метра. Неизвестен марш, посветен на Васил Левски, ще бъде изпълнен за първи път в Бургас по повод днешния ден. Богата програма по случай 3 март ще има и в много други градове в страната.

Проверка-заря ще има и в Пловдив от 18:30 ч., Варна – 19:30 ч., в Сливен от 19:00 ч., Сандански от 17:30 ч. и Чепеларе от 19:00 ч.

Националният празник на България ще бъде отбелязан в различни точки по света

Статуята на Христос Спасител на хълма Корковадо в Рио де Жанейро ще бъде осветена в цветовете на националния флаг, а церемонията ще бъде излъчвана на живо в канала на Посолството на Република България в Бразилия в YouTube. Най-високата сграда в Чикаго също ще светне в цветове на българския трибагреник. По случай Деня на Освобождението трибагреникът ни ще бъде развян пред кметството в Монреал, Канада. В цветовете на българското знаме ще светне и Мемориалният мост „Фредерик Дъглас“ във Вашингтон.

С концерт на Илия Луков българите в Братислава ще отпразнуват Деня на Освобождението. Концерт по случай 3 март ще има и в Българския културен дом в Будапеща.

По инициатива на акредитирания за Гана български посланик Янко Йорданов на 26 февруари 2023 г. в Акра се състоя тържество по повод Националния празник на България – 3 март. Това бе и повод за присъстващите да се закичат с български мартеници. Подобно тържество се организира в Акра за първи път от 20 години насам.

НСО предприема мерки за сигурност в София

Националната служба за охрана (НСО) ще предприеме мерки за гарантиране на сигурността на жителите и на гостите на София на националния празник на България.

Служителите на НСО ще извършват проверки за предмети, общоопасни средства и вещества на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за Националната служба за охрана. Гражданите ще бъдат проверявани с металдетектори за наличие на огнестрелни и хладни оръжия, остри предмети, експлозиви и леснозапалими вещества, източници на йонизиращи лъчения, фойерверки и други пиротехнически изделия. Граждани, които носят обемисти багажи, няма да бъдат допускани до мероприятието. Достъпът на лица във видимо неадекватно състояние също ще бъде ограничаван.

Прегледана: 77026

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече