Ученици в самозащита по закона на джунглата: Къде са институциите?

0

- Advertisement -

Две момичета се млатят в училищен двор – шамаросват се, ритат се, скубят се, а десетки сеирджии с телефони ги снимат. Какво е това? Позната жива картинка. Виждали сме я много пъти на някой от тия любителски клипове, който след 2-3 дни престой в социалните мрежи излизат като 2-3 минутни новини по телевизиите. Вчера клипът беше от село Яхиново, а преди него гледахме подобен, сниман в пловдивско школо – на него пък се виждаше как три тинейджърки въргалят четвърта в калта, като я удрят с ръце и крака… а поне 10 момчета нахъсват с викове агресорките и предават същевременно във фейса дивашкия екшън.

Върхът в жанра беше, мен ако питате, един петминутен репортаж от Варна – за шестокласник, пребит от бащата на негов съученик.

„Причака го след учебните занятия и го заудря с юмруци, повали го и продължи с ритници, крещеше: „Хубаво ли ти е?“, разказа очевидец. А бойният татко обясни: синът му, „добро момче, диабетик“, бил „многократно малтретиран от тоя малък бабаит“, когото той пребил.

Самозащита? По закона на джунглата?

В тропическите гори няма да видите хищник да се бие с малките от своя вид. Друго е обаче в дебрите на крайните квартали например. Там охранителни камери снимали как хлапета разбиват с нож и тротинетка вендинг машини, опитвайки се да задигнат събраната сума. Кадрите изпраща в телевизията собственичката на автоматите и дава интервю: „Само на вас разчитам да намерите родителите им“.

Разчитала „само“ на телевизията! Предишният u опит с крадливи момчетии я бил научил, с извинение, че няма смисъл да бърза се обажда в полицията.

„Какво правят институциите?“, пита тв водещият. Не иска отговор. Защото получи ли го, предаването му досущ ще заприлича на предишните – и на това отпреди 5 месеца и на това отпреди 5 години…

От години образователното министерство отчита, че всяко пето дете у нас проявява агресия, а пък насилията – вербални и физически – са обичаен начин на общуване между съученици.

Според полицейската статистика пък около 14% от всичките около 130 000 престъпления годишно са дело на малолетни и непълнолетни извършители. Сред детските грехове най-много са кражбите, побоите, блудствата и убийствата. Ченгетата обичат да отчитат спад на грабежите, при които баби са претрепвани от чужди внуци за 10-20 лв. Но ако беше верен тоя отчет, то броят на тия грабежи щеше да е стигнал вече под нулата и бабите по селата нямаше да нощуват с брадви зад вратите. Виж, ръстът на джебчийството бележи устойчивост, защото циганските кланове произвеждат планово „пъргави ръчички“ и ги пращат зад граница, а пък там тоя бранш от таен става явен.

Хлапетата „пипат“ чуждото главно от липса на препитание, твърдят от Комисията за борба с противообществените прояви на децата. Безработицата, нарастващата неграмотност и бедността са в основата на домашното възпитание на малките побойници и апаши. Бащите, негодни за трудовия пазар, пъдят рожбите си на улицата и те там оцеляват като зверчета – бият се и вземат, каквото им трябва, все едно.

А и образованите родители явно-потънали в грижи за прехраната, кариерата или придобитото богатство – общуват със синовете и дъщерите си рядко. Така се получава и сега, когато Ковидът затваря семейства по цели седмици зад една входна врата. Малчуганите растат с компютрите и телефоните си, не говорят, пускат емотикони: вместо „обичам те“ – сърчице, вместо „мразя те“- бомба. Състезават се на монитора, не в спортните зали и на игрището. Във виртуалния свят побеждават като убиват, стават супермени без да тренират, удрят, стрелят и показват мускули, строят небостъргачи с 3 клика, без да знаят колко прави 2 по 3. Филмите допълват знанията им, вместо книгите. В тях бандата на Оушън е симпатична, банковите обирджии имат силата на парите, а с измами в казино се печелят момичета…

А къде са все пак институциите?

Те са публика. Чат-пат излъчват някой чиновник да заработи по телевизията – да коментира поредния клип и да даде обяснение, че „извършителят е заловен“; „че има превенция на детското асоциално поведение“; или че се „готви промяна в Закона за противообществените прояви на малолетните и непълнолетните“, който регламентира стотици едноименни комисии, детски педагогически стаи, интернати и „цветни къщички“ за „лошите деца“.

Впрочем, лоши деца няма – има деца, които растат при лоши условия и им се нарушават правата, обясняват психолозите от екрана.

„Майка престъпник не ражда“, казва някой. Красива фраза. Но какво от това? След като има правозащитници, които биха ритнали и двумесечно бебе, само и само да прокарат някой платен европейски проект за правата на детето.

Автор: Анна Заркова

Източник: в. „Труд“

Прегледана: 7792

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече