Геният Генко Генков уморил съпругата си!Големият художник водел голи модели вкъщи, редовно го прибирали в лудницата и в ареста

0

- Advertisement -

Лудият гений или Червеният художник – това са само част от епитетите, с които приживе е наричан Генко Генков. Защо червен ли? Заради колорита на картините му, пламтящи в ярки, огнени цветове. Изкупувани на часа за големи суми или продавани от самия него за няколко лева още неизсъхнали по трамваи и кръчми из София, понякога подарявани импулсивно, те са ясно разпознаваеми. Тогава ги е давал за шише ракия, а днес най-евтината му картина струва 3-4 хиляди евро. Бохемът умира на 3 март преди 13 години, а случайността ме срещна с неговият племенник Иван Генков, пише Уикенд.



Генко Генков, или както го наричат, Генко Лудия, единствен като че ли успява да получи полагащата му се слава след промените в България. Този толкова талантлив и надарен човек иначе живеел бедно и на ръба на нормалитета. Геният му да рисува бил удивителен, но трябва да признаем, че и главата хич не го слушала. Генко стрелял по властниците с думи, които по онова време никой не си е и помислял да изрече. Естествено, резултатът бил в полза на управляващите, а този изпоцапан с бои от краката до косата човек няколко пъти е бил въдворяван в лудница.


„Генко често е бил интерниран в Курило заради емоционалния си характер и това, че се заяждаше с властта. Дойдеше ли 9 септември, дежурно се озоваваше там в специализираното заведение за душевно болни. Негов кумир беше Луис Армстронг, феноменално беше запаметил текстовете, без да знае бъкел английски и ги възпроизвеждаше изключително точно със съответния дрезгав глас. Фред Астър пък беше кумир по отношението на танцовите му изяви и едновременно играеше степ. Бохем по природа, Генко беше непокорен и изключително експлозивен. Никога обаче не съм го виждал в депресивните му състояния, в които го хоспитализираха”, разказва племенникът, чийто баща Христо Генков е най-малкия брат на художника. Имали са и сестра Пена, средна по възраст.
Генко по стечение на обстоятелствата е роден в село Богдан, Пловдивско и като първороден син е трябвало да живее при особени условия – бащата Иван Генков е офицер през Отечествената война, адвокат и виден бохем на Бургас. Техен чичо – Христо Генков по деветоюнския преврат се появява в Пловдив, става трибун на левите и изчезва. Впоследствие е намерен разстрелян с други съмишленици в руслото на река Марица.


Майката Христина е активна комунистка, участва в ремсистка организация, поради което попада в Сливенския женски затвор заедно с Цола Драгойчева. Както е известно, бъдещата партийна функционерка и член на ЦК забременява от затворник и ражда Чавдар Драгойчев. Христина пък ражда дъщеря Пена и Чавдар Драгойчев става неин млечен брат.


„Впоследствие леля ми Пена завършва медицина, защитава научна степен, става доцент и експериментира в областта на генетиката. Именно поради дружбата си с Баба Цола, баба ми Христина страдаше от болната амбиция, че Пена като млечна сестра на Чавдар Драгойчев трябва да стане лекарка и да то догони в кариерата. Тази амбиция доведе баба ми до сериозни разпри с Цола, при което малко по малко фамилията започва да бъде изтиквана към периферията. Има и друго – баба ми вижда в секретариата на ЦК жена, която е била междувременно надзирател в лагерите, където е лежала”, спомня си нашият съвременник.


Генко започва да учи в Карлово, но още от дете бяга от час и хваща гората. От този период са едни от най-брилянтните му планински пейзажи. Акварелите са така шокиращи, че никой не може да повярва, че са правени от 14-15-годишен ученик. В резултат на тези му прояви, решават да го вкара в стен агитките на училището, където той с явно неудоволствие оформя художествени платна. Доста по-късно покрай стенвестниците самоукият художник е открит от Дечко Узунов и със специалното му ходатайство влиза без изпит в Художествената Академия.
Междувременно през 1954 г. баща им почива. Генко го изживява доста драматично и пак изчезва за три дни в Карловския балкан. Там извайва по памет от гранит глава на баща. И понеже е масивна и тежка, намира човек с магаре, който му помага да я довлече до Богдан.


„Чичо Генко се появи в живота ми в софийския им период, когато баба ми Христина започна да ме взима, за да ме гледа в къщата им в Лозенец. Долу ни отглеждаше с братовчедка ми Христина, дъщерята на Пена, а горния етаж се обитаваше от Генко и там му беше огромното ателие, където живееше със съпругата си Гертруда. С нея се запознава в Морското казино в Бургас. Тя е секретарката на австрийски търговец. Генко решава да поръча бутилка шампанско на масата на австриеца, а той като културен човек приема компанията му. Фатална грешка, защото Гертруда си губи акъла по красивия художник. Ситуацията става плашеща, когато сервитьорът  отказва да носи повече алкохол и Генко чупи бутилка в главата му. Всички са прибрани в милицията. С бърза преписка търговският пътник намира начин да се измъкне, а мама Христина, ползвайки контакти, успява да отърве сина си и немкинята. Генко заявява, че това е жената на неговия живот и така Гертруда остава в дивата България.
Не е ясно дали и нейната лудост е вродена или се дължи на алкохолизма и от изключително несвойствената обстановка за една чужденка в България.

Генко бил многоженец, но в същото време и страшно ревнив. Въпреки залитанията си, правел внезапни проверки, под предлог, че й е купил храна. Винаги носел две бутилки червено вино. Гертруда живеела с дузина котки и миризмата им дава допълнителен колорит на обстановката в ателието му. Понякога Генко си разрешавал да води там моделите си, а жена си заключвал в съседната стая. 

Гертруда умира млада. Отива си едва на 56 години от перитонит. След смъртта й Генко, който никога не е имал свои деца, се сдобива с доведена дъщеря от друга сподвижница – Венета. Тя е сливенска хубавица, заради която художникът тържествено заявява: „Тръгвам за Сливена града голяма, където ме чака Венета красавица млада”.  
„Истина е, че писателят Богомил Райнов държеше Генко да му показва всяка своя нова картина.

С Боян Радев имаха редовната практика да го засичат на ул. „Шипка”. Като всеки егоцентик, той беше самовлюбен и с хвалебствия успяваха за жълти стотинки да му измъкнат най-хубавите пейзажи. Това беше залог за участието му юбилейни изложби в галерия „Райко Алексиев”. Там партийният актив се сдобиваше с щедри подаръци. За Генко оставаше мигът слава да застане тържествено със скръстени ръце. На такива презентации той обичаше да се нарича Ген-Гоген и така подписваше част от пейзажите си. По характер и лудост приличаше повече на Ван Гог. Не си е рязал уши като него, но често съм го засичал при друга негова метреса на бул. „Бъкстон” посред зима по риза, сако и понесъл в ръце с поредната картина, която трябва да се продаде, за да падне веселба. На тази своя приятелка той купи жилище, когато вече се търсеха картините му и осъзна реалната им стойност. Тя и синът й бяха го хванали по тънката линия – той считаше, че след смъртта на Гертруда трябва да поеме грижа за бездомни животни и въпросният син го качваше на автомобила си да хранят глутници кучета.


Иначе ходеше с увиснали гащи из ателието си, бос и омазан до петите в масло. Там нямаше отопление, дъха му се виждаше. За съжаление имаше периоди в живота на Генко, когато потупваше жените си доста сериозно. Баща ми беше архитект в „Главпроект” и неведнъж е пускал връзки за да го вади от кауша. Генко страшно се дразнеше от това опекунство и категорично отказа в новопостроената им къща да му обособи етаж. Тъй като да съществуваш при роднини било най-тягостното нещо.
Приживе той допусна сериозна грешка, понеже искаше да популяризира „таланта” на неговата приятелка Венета от Сливен. Обикновено правеше огледални копия на картините си, като докато още са мокри, слепваше две платна с лице едно към друго. Тези копия даваше на Венета да ги доомазва с маслени бои, довършваше ги и с тях тя се изявяваше като творец. Но тъй като той имаше неподражаем стил, ментетата си проличаваха и това тогава му снижи продажбите”.


Генко умра на 3 март 2006 г. Вали мартенски сняг, дни преди това от Министерство на културата са му направили изложба в Софийската градска художествена галерия, на която посмъртно лудият гений събира почитатели и противници.
Поклонението е в Националната галерия. В живота си Генко Генков не беше очаквал толкова мил комплимент. И то от президента на републиката, който по повод смъртта му написа до семейството: „Отиде си един бунтар в изкуството, за когото нямаше правила и ограничения. Той влагаше в картините си кипящ талант“.


Погребан е в алеята на творците. В последствие доведената дъщеря започва да разпродава картините му на безценица. Племенникът Иван има няколко малки картини от ранния му период.


„За своите 83 години, чичо ми нарисува хиляди творби. Оригиналите, които събираше с години, познаваше като собствени деца – можеше в целия хаос в ателието да бръкне и да извади каквото търси. Иначе независимо от пиковете и падовете, към мен и братовчедка ми винаги е проявявал интерес и щедро ни е давал пари. 10-15 лева бяха сериозна сума. Обичаше да казва: „Възползвай се да живееш свободно, защото знам, че брат ми архитекта ти свива сармите”.

Прегледана: 1746

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече